Има такова училище
Моето завръщането към детството продължи с най-приказното, зареждащо и обогатяващо премеждие, учебното заведение, в което бях от 4 до 7 клас, Химията, превърнато от екипа му, директорката госпожа Сулева и зам-директорката госпожа Митка Георгиева, в най-прекрасното, шарено, цветно, чудно, приказно и зареждащо място за учене на света. Първо разгледайте галерията от фотоси, след това се върнете да дочетете този текст. Да, за това става въпрос. Тематични класни стаи, приветливи коридори, места за сядане и отдих, внимание към всеки подробност, всичко допряно и завършено с усет, мисъл, любов, посвещение и схващане за значимостта на околната среда за образованието и възпитанието. Какво е това особено учебно заведение ли? От къде толкоз пари? Сигурно богати родители спонсорират? Ами, не. Въобще не.
Това не е елитно, доста меко казано, учебно заведение в град Ямбол, каквито са Езиковата и Математическата гимназия, това даже не е Механотехникума или Икономическата гимназия. Това е Професионална гимназия по лека индустрия, екология и химични технологии. В него учат и се образоват професионално за фризьорки, дърводелци, малко биология и химия, повече от 400 ромски деца. Всъщност те са 99% от всички възпитаници. Да, тъкмо по този начин. И учат с готовност, и реализират триумфи. На матурите по български език и литература тази година оценките им са били най-малко четворка. На всички, и отличници е имало. Вие имате ли си визия какво значи това в настояща България и просветителната ни система?
Сигурно разбирате. Виждате ли издраскани стени, счупени столове и чинове? За тоалетните даже няма да загатвам, единствено ще кажа, че не съм виждал толкоз чисти, блестящи и поддържани в нито едно образователно заведение, институция или даже ресторант в България. А за отношението на едно управление към това, което прави, може да се съди по тоалетните, повярвайте ми. За това и Давид Черни изобрази като знак на страната ни тоалетната с клекало. Но да се върнем в образователните стаи. Видяхте кабинетите по български език и литература, по история, по математика, по екология, по фризьорство, по непознати езици. Сега, поради Ковид, те са класни стаи на едни класове. Те пък, всеки клас, от своя страна са наречени " приключенци ", " вдъхновители ", " мечтатели ". Приказно е. Всеки подробност във всяка стая е деликатно определен, даже стенните часовници са тематични, има и проектори, видеоекрани, библиотеки с книги, зарядни станции за телефони като престилка с джобове, където учениците си оставят телефоните преди началото тутакси. Никъде не видях нещо надраскано или зачупено. И не, ремонта не е от това лято, а от години. Правят го по малко, с неизменност, година след година, етаж след етаж, стая по стая. И имат това богатство. Всъщност съкровищница, за познания и образование. Класовете не са дребни, по 26 деца. По три паралелки на клас, от 8и до 12и.
Тази година са създали и четвърта поради големия брой искащи, разрешили са им. Всичките места са запълнени. За разлика, да вземем за пример, от Математическата гимназия. Не снимах премиите им, фотосите от сътезания, състезания, работилници, пътуванията из страната и чужбина. Да, чужбина, тъй като всяка година печелят планове по " Еразъм " и децата пътуват до Италия, Испания, дори в този момент сега има в Германия. Всички пътувания и екскурзии са безвъзмездни, с пари от планове или от бюджета на учебното заведение. Не, нямат по-висок бюджет, единствено колкото им се поставя, само че пък го харчат с мисъл и тактика, за значими неща. Осигурили са и безвъзмезден превоз за всички деца, даже и за тези, които не са от града, а от селата. Иначе на ромските деца преди им е било мъчно да идват на учебно заведение. Не, нямат проблеми с отсъствията. Всички са точни и нямат самообладание да са в час. Снимах единствено Алеята на славата, която неотдавна са почнали, за най-талантливи възпитаници и най-високите достижения. Има доста табла със фотоси - от театрални пиеси, от постоянните надпревари по непознати езици, от завършването на следващия випуск, облечени с тоги и шапки.
Да, с тоги и шапки, и не може да си визиите какъв брой горди и щастливи наподобяват тези прелестни ромски деца. " Малко би трябвало ", сподели госпожа Митка Георгиева. " Те са чудесни, любвеобилни и любознателни деца ". Наистина малко би трябвало. Учители, отдадени на задачата си, шефове, които си потеглят последни от учебно заведение, дейна и непрекъсната работа, търсене на планове за финансиране, предпочитание да се случат нещата, нови, по-интерактивни способи на преподаване, схващане и емпатия. И труд, и сила, и фантазии, и обич. Горд съм с тези хора, учители и възпитаници, те са онази България, за която аз бленувам. И през днешния ден видях, че фантазията ми е действителност. Като в това учебно заведение в Ямбол, като в село Чавдар. Първите стъпки са към този момент направени, от всички нас зависи да вървим по пътя, и да го изминем.
Благодаря на Биляна Курташева и Георги Господинов, че ме насочиха към това богатство. И доста бих желал българските медии да покажат този образец, да поговорят с госпожа Митка Георгиева с учителите и децата. Защото има такова място, не е небивалица, и съществува.
Инфо: Фейсбук
